Има нещо особено в София в късния следобед.
Слънцето пада между сградите по „Шишман“, сенките се плъзгат по фасадите, а градът за миг става мек и топъл. В такива моменти най-много обичам да снимам – няма нужда от сцени, хората просто живеят, а фотографът в София улавя живота такъв, какъвто е.
 |
| графит, личен архив |
Но градът не свършва, когато прибереш апарата. Той продължава да живее в дигиталното пространство – в блогове, сайтове, социални страници. Всяка снимка става част от общия визуален дневник на София.
И колкото по-добре поддържаме тези пространства, толкова по-ярка става картината на града.
Често си мисля, че поддръжката на сайт е като поддръжката на град – ако не се грижиш за уличките, светлината и витрините, чарът избледнява. Но когато има ред, ритъм и внимание към детайла, мястото оживява.
Фотографът и уеб специалистът имат повече общо, отколкото изглежда. И двамата работят със светлина – единият в реалността, другият на екрана. А София е техният общ декор – непрестанно променящ се, жив, вдъхновяващ.
